Творчество на Том

Тази история,която ще напиша я мислиех дълго време,преди да я започна и се надявам да ви хареса. Коментирайте,за да знам,какво е вашето мнение,моля Ви!

Гангсерка улица

Глава 1
Запознанството

Рано сутринта с майка ми потеглихме от къщи към летището на Чикаго. Чакаше ни полет до Ню Йорк. Голям град,където щяхме да живеем с татко,който ни беше оставилза да работи там,а сега ние идвахме при него.
Беше влажно и валеше дъжд. Нещо,което не се отраи добре на косата и кожата ми. Аз бях брионетка с кафява и винаги адски заплетена коса,след като се излее дъжд. Очите ми макар и да беше странно бяха зелени като змия. Майка ми не преличаше на мен,макар и да беше с кафява коса. Нейната беше късичка,но очите и бяха кафеви.
На летището,както винаги беше пълно с народ. Не можеш да си представя,че едвеа малка част от Чикаго бяха там. Предадохме си багажа и взехме ръчния със себе си. Разходихме се из цялото летище,което сякаш нямаше край,но ни стигнаха 2 часа,за да разгледаме всичко най-важно.След това седнахме и зачакахме,докато ни повикат за полета ни. Аз бях адски развълнувана. Винаги бях,когато летях.
След около час вече бяхме седнали на седалките ни и чакахме с нетърпение да започне полета.
-Развулнувана ли си,Джийн?-попита мама загрижена.
-Мамо,и преди съм летяла.-казах,за да я успокоя.
Не чакахме особено дълго време и излетяхме. Преживяването е страхотно. Чувствах как се отделяш от земята и тръгваш нагоре във въздуна. Наистина страхотно преживяване.
Гледах през цялото време през прозореца и виждах,как града изчезва от поглед и че минаваме през облаците,а после излязохме на открито,където грееше ярко слънце и облаците бяха като равна бяла поляна.
Летяхме около 2-3 часа,но за мен времето премина неусетно. Кацането беше също така вълнуващо,както и излитането. Излязохме после от самолета,взехме си багаца,а на летището ни чакаше татко,което адски ме зарадва и бързо се втурнах към него.
-Татко!-казах и се хвърлих на врата му.
-Здравей,мъниче!-отвърна ми той.
За него винаги бях „мъниче”,независимо,че вече бях на 17.
-Здравей,скъпи!-поздрави го мама,а след това напуснахме летището.
Отвън беше колата на татко,която беше черен джип и брониран. Кам,както се казваше баща ми, искаше да се чувства в безопастност, независимо къде отива. Пътувахме кратко и скоро се намирахме в един квартал,които беше адски тих и тогава колата спря. Когато отворих вратата на колата видях една 3 етажна къща,която ми допадаше и фасадата беше забележителна. После,щом се обърнах да видя реакцията на мама,тя вече изнасяше куфарите от багажника и потегляше към къщи,затова аз тихо я последвах. За мен беше отредена една стая на втория етаж. Тя не беше адски широка,завесите бяха жълти,имаше зелено-бяло бюро и кафяв килим,а стените бяха бели. Щях да свикна със стаята,но това,което най-много ми хареса беше големия прозорец и балкона. Там имаше чудесна глетка към квартала и града. Вече това място не ми се виждаше като такъв ад,какъвто преди го мислех. Върнах се в стаята ми и започнах да си разопаковам багажа и да слагам нещата в гърдероба,които беше голям и просторен. Когато свърших си сложиш червена тениска и син анцук,нахлузих чехлите ислязох на долния етаж,къдерто се намираха кухнята,фола и килера,а на моя етаж беше моята стая,банята,която делях с нашите и тяхната спалня. На горния етаж беше тавана,които винаги беше прашен и се съхраняваха старите неща или както аз ги наричах-вехтории. Мама и татко бяха в хола и си говореша за целия ни прстой и живота ни тук.Реших да не ги прекъсвам и отидох в куфнята. В хладилника нямаше нищо,затова се наложи дасе въерна в килера,където ми бешеръчния багаж и да си извадя храната,която бях купила,когато излизахме от летището. След като хапнах,отново взех ръния си багаж и го качих в стаята си,за да разпеделя и него. Накрая бях толкова изтощена,че легнах и веднага заспах на леглото,което също беше бяло-зелено. Чаршафите и възгавниците бяха бели и с леки сини нюанси. Татко ги беше подбрал специално за мен. А мама,която се казваше Миша,беше избрала завесите и гардероба,когато беше за кратко в Ню Йорк.
Тази вечер сънувах Чикаго и приятелите си. Липсваха ми,а и раздялата не беше лесна,макари те да бяха малко.Аз не се набивах на очи и много малко хора ме забеляваха,почти никой,но все пак имах приятели,които държаха на мен. На сутринта се събудих от крясъка,който се чу в кухнята. Изплаших с и бързо слязох,още по пижама. Татко се беше упарил на тигана с яйцата,които очевидно готвеше. След като се успокоих,че всичко е наред се върнах в леглото,но не можах да заспя,затоа по-късно отново слязох долу,след като се бях измила в банята и след като бях разресала косата ми. Почувствах облекчение,когато разбрах,че татко е нямал повече приключения с ърженето на яйцата. Като изключим този факт,те се бяха получило много добре. На закуска научих,че той вече ме беше записал на училище. Какъв кошмар беше това за мен,но щях да го преживея. Скед закуска си приготвих раницата и възнамерявах да ходя пеша,но тогава Кам ме повиа. Честно да ви кажа,не искаше да го наричам така,но понякога ползвах това име.
-Ела да ти покажа твоя подарък.-каза с топла усмивка той.
Последвах го към гаража,колкото да ми беше любопитно. Там ме чакаше черен и лъскав мотор.
-Това е за теб!-каза доволен той.
-Това е страхотно. Брагодаря, Ка...Татко!-отвърнах и го прегърнах.
С тази моя придобивка аз щях да ходя на училище,макар и да бях новата,но се чувствах по-добре,когато знаех за мотора. Преди бях карала мотор и татко ми даде ключовете,затова запалих мотора и потеглих от гаража като Кам ми отвори вратата,която беше бяла и метална.
По пътя към училище на нашета улица изведнъж изскочи момче и аз набих рязко спирачки,но той отскочи на време,така че никой от нас не се нарани.
-Добре ли си?-попитах загрижена и разтревожена.
-Да,добре съм. Но внимавай повече!-каза ми засмян той.
-А..междо другото аз съм Джийн Бърн. Вчера се преместих тук,но баща ми живее тук от по-дълго.казах,слизайки от мотора и му подадох ръка.
-Аз съм Томас Странтфорт. И да,познавам баща ти и вчера разбрах,че сте тук. Попринцип той не излиза вечерта,освен ако не е спешно. В това съм се уверил.-отвърна ми той.
-Аз....трябва да тръгвам за училище.-казах леко смутена,макар да не заех посоката,но бях разучила маршрута.
-А къде учиш? Аз съм в Гимназия Ню Йорк Орлианс или сакратено НЙО.-отвъра ми той.
-И аз уча там!-казах и настроението ми се подвиигна.
След това той ме придружи към училище и разбрах,е сме в един клас,което много повече подвигна настроението ми. Слеобед се прибах адски доволна.
-Как прекара?-попита мама,когато ме посрещна.
-Добре!-казах и се втурнах към компютъра,които беше в дъното на хола.
Седнахи започнах да се ровичкам,за да намеря програмата си за учлище и още куп неща. Вечерта си написах задачите,вечерях и седнах на балкона. С очудване забелязах,че се виждаме прекрастно на балкона с Том,макар и не можехме да си общуваме с думи,затова ползвахме знаци,които си ги бяхме измислили в час по Физика, на който и на двамата ни беше адски скучно. Знаех,че това ще е едно прекстастно приятелство.

LOL Историйката мн ме кефи! Продължавай, чакам продължение!

Много, много добре! Продължавай в същия дух

Глава Втора
Разкритието

На следващия ден реших да запозная мама и татко с Том,зато той дойде в къщи,макар и леко притеснен. Те го посрещнаха дружелюбно,макар,че бяха по-развълнувани и от него. Когато почука на вратата му отворих.
-Здрасти,Том. Влизай!-му казах щастлива.
Заведох го в хола,където на дивана седяха родителите ми,а щом го видяха се изправиха адски бързо,буквално за секунда.
-Том,това са майка ми и баща ми!-казах с леко нервен глас.
-Приятно ми е!Аз съм Кам,а това е жена ми Мия.-каза любезно той.
Лично аз, не очаквах да се обърне така мило,дори и по погледа на мама се разбираше,че и тя не го бе очаквала,но после разбрахме,че сме прекалили с изводите,защото татко си върна начина на задаване на въпроси,каквито и да бя2ха те.
-А ти гадже ли си и?-попита веднага той.
-Тате,не ми е гадже,а приятел. Първият човек, скогото се запознах тук.-казах като го гледах леко злобно.
Кам повече не каза нищо,но после с Том се заговориха за коли и неща,които касаят момчетата,а ние с мама отидохме да приготвим напитките в кухнята.
-Мисля,че мина добре.-каза с леко смутен глас тя.
-Наистина мина добре. Особено това,че татко не сгреши някъде.-казах с доволен глас.
Бяхме решили да направим шеикове и не след дълго те бяха готови,затова се върнахме в хола,къето,както ги бяхме оставили,така и ги намверихме. Продължаваха да си говорят за коли. Сякаш бяха станали първи приятели. На лицето ми и на това на мама се изписа доволна усмивка. Харесваше ни,че така добре се разбират,което попринцип не беше в стила на татко,които не се отнасяше особено добре с тинейджри,освен, естествено,с мен. Не знам,колко прекараха в разговори,но определено,на нас с мама ни омръзна,затова излязохме навън на чист въздух. Разхождахме се и си бъбрехме,докато от къщата на Том не се чу изстрел. Веднага погледнахме и тогава видяхме момче,което тичаше. Изглеждаше поне с две години по-голям от мен. Той изтича до прага,а там припадна. След миг до нас бяха полицаите,които го изправиха. Той дишаше тежко,но те го отведоха,без да ни кажат нищо. После от вкъщи се появи Том,които беше видял всичко през прозореца. Беше съкрушен,затова само седна на тревата пред дома му.
-Какво ще правят с него?-попита той.
-Ще го оcъдят!-каза твърдо той.
След това ме помоли да го последвам. Под леглото на онова момче,което му се оказа брат имаше оръжие и дрога.
-Забъркал се е в неприятости.-каза той.