Творчеството на Катерина

Тук ще пускам глупостите си. Не ги четете ако искате!

Котка и мишка
Разхождах се в тъмнината. Тишината винаги ме е успокоявала, релаксирала. Навсякъде беше пусто. Чуваше се само шума от токчетата ми, удрящи се във студения, влажен асвалт. Вървях без посока, без цел. Минах под една улична лампа и злокобната светлина освети за кратко време самотния ми силует. Минаваща наблизо група от момчета ми подсвирна и започна да ме изпива с очи. Не им обърнах голямо внимание, бяха пияни сто на сто. Показах им пръстена на средното си пристче и продължих да вървя в тъмнината. Нямах очи за момчета, не и откакто се случи най - шантавото нещо в цялата история, че и в живота ми, ако може това да се нарече живот. Преди бях обикновеното лигаво момиченце, което чакаше принца на белия кон, колкото и странно да звучи за едно 17 годишно момиче. Живеех в своя си, розов свят и бях толкова найвна, чак не мога да повярвам. Нека ви разкажа как моя свят се обърна с главата надолу .Разхождах се една вечер както обикновенно. Всъщност точно както сега! Бях се измъкнала от вкъщи, защото майка ми и баща ми гледаха някакви тъпни, а сестра ми бе завзела компа. Е, да щях да съм си на лаптопа, но не. Сестра ми трябваше да го разнищи, то просто нейната душа не трае. Та излязох да се скитам в ноща и тогава го видях, точно до ъгъла. Помня всичко много ясно, сякаш беше вчера. Красив, мистериозен, облечен небрежно, подпрян на стената на близката къща. Същинското лошо момче от филмите и гледаше към мен !! Аз тъпачката се развълнувах, понаперих си походката, глътнах леко корема за да се направя на още по-слаба, не, че имаше нужда де. Аз съм чернокоса, синеока, с бледа кожа и страхотно тяло. Много хора са ми казвали, че съм красива и преди се радвах и се перчех. Обичах да съм в центъра на вниманието, а и момичетата, които наричах приятелки да ме гледат с завист и възхищение, но сега не. Свикнах с красотата си, но немога да свикна със липсата на живот в мен, в буквалния смисъл на думата. Та да се върнем на мистериозния красавец. Вписваше се идеялно към мен. Приятелките ми щяха да завиждат още повече. Вървях бавно, оглеждайки го добре, както и той мен. Спрях се на светлината на лампата и го погледнах.
- Здравей- прошепна ми той с толкова красив, нежен глас, чак коленете ми умекнаха само от него. Доближи се до мен, заобиколи ме, като изпиваше с погледа си цялото ми тяло. Спря зад мен, наведе се и ми прошепна в ухото :
- Идеялна си за целта ми. Сега само стой мирно и няма да боли ... много.
Внезапно, заедно с тръпките на удоволствие които преминаха през мен от гласа му, някакъв инстинкт ми казваше да се махна от там на момента, но аз не го послушах, което бе една от най- големите ми грежки. Момчето зад мен заби невероятно острите си зъби в бялата ми, нежна шия. Връхлетя ме болка. Ах, сладка болка. Лепкава, червена течност излизаше от мястото, където той ме ухапа. Болката премина като тръпка през цялото ми тяло. Имах чувството, че живота ми изтича през пулсиращия ми врат. Болката постепенно бе заменена от хлад. Само и единствено хлад. Щом и последното чувство на болка сякаш изтече от мен той се наведе и ми каза със задоволство в гласа :
- Сега си моя и на никой друг. Аз те ухапах и ти по право ми принадлежиш.
Всичко бавно започваше да ми се изяснява. Той беше вампир, следователно аз също. Най-странното, той се оказа прав. Някакво чувство на обич витаеше из мен и тази обич бе насочена срещу красавеца пред моя милост. Оттогава се превърнах в негова играчка. Играех ролята на нещо като негова кучка и най-ужасяващото беше, че ми харесваше, но не до толкова, че да позволя на някой да ме командва. Оттогава се опитвам да избягам от него, но без особен успех. Винаги ме намира и щом го направи хуквам да го прегръщам без да се замислям и най-често последствията са озоваване между чаршафите. И този път се опитах да избягам, но пак без успех. Както си вървях в тъмнината той се появи с бавни крачки към мен, гледайки ме с усмивка.
- Пак ли се пробва ?- попита ме той.
- Да и явно без успех- въздъхнах победено аз.
- Да вървим- каза и ми подаде ръка.
Хванах я без много да му мисля и поех с него в новото ни пътеществие в което аз пак ще се опитам да избягам, а той пак ще ме намери. Незнам до кога ще продължи тази игра на котка и мишка, но едва ли ще завърши скоро.